Може ли Германия да бъде неутрална, когато става въпрос за войната в Газа?

Германия е разделена относно войната в Газа на фона на увеличаване на докладите за престъпления от омраза срещу германски евреи и членове на арабската общност. Как реагират властите? Кореспондентът на Euronews Моника Пина разследва за Euronews Witness.

атаките се увеличават в Германия, според правозащитни групи и организации, проследяващи дискриминационни атаки в цялата страна.

Германия има една от най-големите палестински общности в Европа; страна, която все още носи тежестта на .

Според RIAS, „Департамента за изследване и информация относно антисемитизма“ в Германия, съобщенията за антисемитски заплахи са се увеличили с повече от 300 процента през месеца след .

Ита, майка на пет деца, чиято синагога беше ударена с коктейли Молотов малко след началото на войната, каза пред Euronews, че еврейската общност е в повишена готовност: „Нямаме нужда от съпричастност, ние не няма нужда от терапия, имаме нужда от мерки за сигурност”.

Мюсюлманската общност също наблюдава подобна тенденция. Германия има второто по големина мюсюлманско население в Западна Европа, но лидерите на общността твърдят, че много предполагаеми ислямофобски атаки остават недокладвани.

Джиан Омар е член на парламента на Берлин, той обясни, че е бил обект на нападения заради кюрдско-сирийското си наследство; той твърди, че заплахите са се увеличили след 7 октомври.

„Има десни групи, които предприемат действия срещу мюсюлманите и срещу миграцията като цяло. Някои жертви имат впечатлението, че атаките срещу мюсюлмани често не получават обществено внимание и в резултат на това част от арабската общност не вярва на държавата.”

Пропалестинските митинги продължиха около месец след започна войната. Мюсюлмански страни обвиниха Германия, че заглушава пропалестинските гласове. Днес активистите твърдят, че свободата на изразяване е застрашена.

„Бяхме дискриминирани от германското правителство, криминализирани от полицията.“ казва палестински активист по време на митинг.

Подкрепата на Германия за Израел е ясна, канцлерът обяви, че „историята на Германия и отговорността, която тя носеше за Холокоста“ изискват от нейните граждани „да поддържат сигурността и съществуването на Израел. „

Но някои декларации подхраниха противоречия; Фридрих Мерц, лидер на опозиционната  партия ХДС, каза: „Германия не може да приема повече бежанци от Газа. Имаме достатъчно антисемитски настроени млади мъже в страната".

През декември консервативната провинция Саксония-Анхалт прие указ, изискващ от кандидатите за германско гражданство да признаят държавата Израел.

Но , професор по право и икономика в Берлинското училище по икономика, каза пред Euronews, че този ход не е съвсем законен: "Това, което Саксония-Анхалт прави, трябва да бъде променено от парламента. Имаме един закон за гражданството, който трябва да се [приложи ] във всички [щати]".

Артисти и активисти от  също казаха на Euronews, че властите в Берлин са отменили финансирането им поради позицията им спрямо Израел, след като са отказали да отменят събитие, което градът не е одобрил.

Междувременно в началото на Берлин одобри износа на отбранителна техника на стойност над 300 милиона евро за Израел, десетократно увеличение в сравнение с цифрите от 2022 г.

Последвайте ни в